Това е феномен, който е описан за първи път от авторите Годон и Попов. Става въпрос за академик Николай Попов, който е основоположникът на зъбопротезната имплантология в България. Феноменът се изразява в прорастване на насрещните зъби при липсващи един или няколко зъба в зъбната редица. Същевеременно се наблюдава миграция на двата съседни на дефекта зъби в посока на липсващия зъб. Графично това изглежда както е показано на схемата долу. Двата съседни зъба рядко се изместват корпусно в посока към дефекта - много по-често се наклоняват към липсващия зъб. Случва се обаче (особено при по-млади индивиди) два дистално разположени моларни зъба (втори и трети молар) да се придвижат напред и дори да затворят цяла моларна ширина при екстрахиран шести зъб. В много случаи придвижването е корпусно или остава съвсем лек медиален наклон на седмия зъб.
Главният проблем обаче представлява горният зъб - той прораства в посока към дефекта и много скоро се стига до артикулационни блокажи с всички негативни последици от това - травматични периодонтити и заболявания на темпоро - мандибуларната става. В много случаи (най-често при молари) зъбът прораства до един етап, в който някой от неговите туберкули влиза в контакт с антагониста и прорастването спира. В други случаи, при премолари и при повече от два липсващи зъба, антагонистът расте безпрепятствено и дори започва да травмира механично гингивата на противоположната челюст. Това силно затруднява протезирането - просто няма място нито за снемаема протеза, нито за корони или мостове върху зъбни импланти.
Лечебният алгоритъм при феномена на Попов и Годон е свързан (както в повечето области на медицината) най-вече с профилактиката му. Не бива да се допуска да прорастват зъбите - профилактиката се оказва най-доброто лечение. В случай че зъбите вече са прорастнали, е възможно те да се върнат в старото си положение с ортодонтски методи - интрузия на зъбите, което обаче изисква доста време и значителни сили. С приложението на различни видове мини импланти интрузията се улесява доста; все пак обаче процесът изисква честа смяна на пружини или силиконови верижки, тъй като моларните зъби имат масивни корени с голяма контактна площ с костта - а моларните зъби най-често се налага да бъдат интрудирани, за да се отвори място за протезната конструкция. В случай че зъбите медиално и дистално от дефекта са само наклонени, ортодонтското лечение се улеснява - фиксират се два пръстена или само моларни канюли и една дебела дъга с пружина бързо ги връща в нормална позиция. При незначително прорастване е възможно да се извърши селективно изпиляване на някои туберкули, в някои по-тежки случаи - изработка на вставки и обвивни корони. Следва да се има предвид и че при изпиляването на един прорастнал зъб е възможно да се оголи неговата пулпна камера, при което се налага девитализацията му - devitalisatio pro causa prothetica.
