През 90-те години на ХХ век фотополимерите навлязоха широко на българския пазар на дентални материали. Това предизвика малка революция в областта на зъбните реставрации - качеството на работата на денталните лекари рязко се подобри. Първите фотополимеризиращи композити, които навлязоха в клиничната практика, бяха микрофили и най-вече микрохибриди - които и до днес намират клинично приложение. Съществуват и композиционни материали от още по-ново поколение - т.нар. нанофили и нанохибриди. При тях големината на най-малките частици на неорганичния пълнеж е от порядъка на 10 nm, т.е. съизмерима е с молекулите на пластмасовия мономер. Големината на пълнителя е по-малка от дължината на вълната на светлинните лъчи, поради което се наблюдава дифракция на светлината (светлинните вълни заобикалят пълнителя, да прощават физиците за твърде непрофесионалното обяснение). Поради тази дифракция материалът не изглежда зърнист както по-старите поколения композити - рязко се повишава естетиката. Двете съставки са свързани с химични връзки и поради това нанофилите нямат толкова свойствата на композити, колкото на материали с еднороден строеж. Механичната им здравина е много голяма, полират се също толкова добре, колкото и ормосерите. Според производителите с тези материали се постига иситинска реставрация на зъба. Към настоящия момент в дентална практика Ралев Дентал се работи основно с нанохибридни възстановителни материали - по-рядко с нанофили.
На тази схема е направен донякъде успешен опит да се представи строежът на материала. Вижда се много плътното запълване с неорганични частици - белите и сини многоъгълници. При нанохибридите сред частиците на неорганичния пълнител са разпръснати частици със същия състав, но с много малък размер - от порядъка на 40 nm. Оттук идва и названието нанохибриди - хибрид означава материал с различен размер на частиците на пълнителя, да не се бърка с хибридните атаки и хибридните войни на някои авторитарни режими срещу Западния свят. Поради различния размер на частиците те се подреждат в пространството много плътно една до друга, поради което Grandio (Voco - Германия) се характеризира с най-висок процент на неорганичния пълнеж от всички произвеждани композити - до 82 %. Това е причина и за голямата механична здравина на материала. Според проучвания на независими автори материалът показва може би най-добрите механични качества от всички композити, произвеждани до момента:
най-добра устойчивост на фрактури, сравнена с останалите композити (Lohbauer, University of Erlangen, 2003)
най-ниска степен на абразия (Dabanoglu, University of Istanbul, 2003)
най-висока твърдост благодарение на големия процент на неорганичния пълнеж (87 %) - Behrend, University of Rostock, 2003
най-ниско обемно полимеризационно свиване (Watts, University of Manchester, 2003)
най-ниско линейно полимеризационно свиване (Krejci, University of Geneva, 2003)
Teзи резултати са получени при сравнения с други материали - Definite, Helio molar, Dyract, Intense, Tetric ceram, Solitaire 2, Surefil, Filtek supreme, Charisma, Venus, Point 4, Esthet X. Някои от тези материали са ормосери, други - нанофили, трети - глазйономери в комбинация с композитна съставка, но най-общо всички са от висок клас.
През 2022 година нанохибридите са най-широко използваните фотополимеризиращи композити в световен мащаб. Причина за това е много доброто съотношение качество/цена - те вече се доближават до цените на микрохибридите, а механичните им качества са без съмнение доста по-добри. В същото време те едва ли ще изместят напълно микрохибридите от клиничната практика, тъй като имат един съществен недостатък - малко по-лошите манипулативни качества. Поради високия процент на запълване с неорганични частици нито един нанохибрид не се моделира толкова лесно, колкото микрохибрида - особено при по-дълго престояване в кавитета на зъба и поради въздействието на светлината на рефлектора. При добавяне на няколко капки от свързващата система манипулативните качества на материала рязко се подобряват, но това от своя страна влошава пък механичните му качества. Идеално щастие няма! Поради това добавянето на капки от бонда към обтуровъчния материал се практикува предимно в последните стадии на изграждането на зъбната реставрация - и то най-вече в контактните области със зъбните тъкани. Това донякъде подобрява и връзката на материала със зъба.
Зъбен имплант Синус лифтинг Лицево - челюстна хирургия
