Запълването на канала е последният етап от ендодонтското лечение. Извършва се с ротационни инструменти, подобни на спирала, които нагнетяват каналопълнежното средство надолу към физиологичния апикален отвор. В практиката се прилагат голям брой каналопълнежни средства - някои от тях са пастообразни и остават такива, а други се втвърдяват след известен период от време. Като химичен състав тези вещества са на бакелитова основа, смеси от цинков окис и евгенол, епоксиди и т.н. Последните се отличават с голяма здравина. Първите пък имат силно изразено антисептично (противомикробно) действие и са розови на цвят след втвърдяване. Доскоро те се прилагаха най-често в практиката. Напоследък широко приложение намира и запълването на каналите с индиферентни в биологично отношение субстанции - такава е гутаперчата, с която се извършва запълване на каналите по методите на латералната и вертикалната кондензация. При латералната кондензация след разширяване на канала в него се поставя гутаперчов щифт, точно съвпадащ по форма с последния номер разширител. Така каналът се запълва плътно, особено в последната 1/3. При наличие на пространство около щифта в горната част на канала то се уплътнява чрез поставяне на втори и трети щифт, при което те се притискат странично с нагорещен или студен инструмент - оттук идва названието на метода латерална (от лат. странична) кондензация. При този метод каналът се запълва точно до неговия край - това е предпоставка за добри лечебни резултати. След запълване е необходимо да се назначи рентгенография, с помощта на която да се проследи нивото на запълване. При екзактно проведено ендодонтско лечение запълването е точно до края на кореновия канал.
След запълване е нормално пациентът да усеща тъпа болка, изтръпване и напрежение за няколко дни в съответния зъб. Това се дължи на препресване на каналопълнежното средство извън канала, на нараняване на околните тъкани по време на разширението, на дразнещото действие на повечето пасти и т.н. При латерална кондензация болки се наблюдават много рядко, тъй като гутаперчата не дразни живите тъкани - тя е биологично инертен материал на основата на каучука, който при имплантиране в живи тъкани остава там непроменен с години. Такива са и околните тъкани.
Анимирана схема на запълването на кореновия канал с класически каналопълнител - тип Лентуло. През изминалия ХХ век това беше най-често използваният метод за запълване на коренови канали - с препарат с пастообразна консистенция, който се нагнетява към физиологичния апикален отвор със спираловидния канален инструмент. Някои от пастите се втвърдяват след няколко часа или денонощие, а други остават пластични за период от месеци или години след запълването на канала. В случай че е налице периапикална лезия, както е на зъба на схемата, е възможно припресване на каналопълнежното средство в огнището на костен разпад, като някои лечебни методи дори изискват задължително това да се получи на практика. Съвременните схващания за протичане на оздравителния процес не налагат да се припресва каналопълнежна паста в гранулома или кистата - достатъчно е да се почисти триизмерно кореновият канал, при което бактериалната инвазия в периапикалната област спира и след известно време огнището на хронично възпаление изчезва.
Рентгенографии на зъби със запълнени коренови канали
www.ralev-dental.com www.bg-tourinfo.com www.investor-bg.com