В металургията под амалгама се разбира сплав от живак и други метали. В стоматологията приложение намират смесите на живака със сребро и добавени различни други метали в по-малки количества с цел подобряване на качествата на амалгамата. При разбъркване на живака със стружки от съответните метали се получава пластична маса, която след известно време се втвърдява. В зависимост от химичния състав се срещат няколко поколения амалгами:

• първо поколение - стружките съдържат три части сребро и една част калай. Калаят подобрява манипулативните качества на амалгамата, но влошава механичната и химичната устойчивост на крайния продукт - готовата обтурация

• второ поколение - добавят се мед и цинк. Медта намалява пластичността и увеличава твърдостта и здравината, а цинкът предпазва от окисление

• трето поколение - към сместа на първото поколение амалгами се добавя евтектична сплав от сребро и мед

• четвърто поколение - тук вече е получена сплав между среброто, калая и медта, при която сплав голяма част от калаят е свързана с медта

• пето поколение - към амалгамата от четвърто поколение е добавен индий

• шесто поколение - добавя се и паладий.

При реакцията на втвърдяване на амалгамата се получават няколко фази:

• гама - 1 - фаза - съединение на среброто и живака, която е механично най-здрава и с най-висока корозионна устойчивост

• гама - 2 - фаза - съдинение между калая и живака, което е с по-ниска устойчивост и е причина за корозия. На тази фаза се дължи полученият след време черен цвят на амалгамените пломби. Поради това в повечето съвременни амалгами (от 3 - 6 поколение) няма гама - 2 - фаза. В нашия кабинет се използват само амалгами без гама - 2 - фаза. За съжаление те се втвърдяват много бързо (за 1 - 2 минути) и поради това се изисква бързина от страна на стоматолога при поставянето им. Добрият лечебен резултат обаче оправдава усилието

• фази на други метали - те са допълнително от значение за здравината и възможността за полиране на обтурацията

• живачна фаза - това е останал нереагирал живак в матрикса на амалгамата. От механична гледна точка това е най-слабата фаза. Освен това е възможно свободният живакът да се излъчва в организма с всички вредни последствия от това. Поради това е много важно да се избегне получаването на тази фаза, което при ръчно разбъркване е много трудно - не може да се дозира в точно съотношение количеството на живака и стружките. Съвременните амалгамобъркачки имат дозатори, които осигуряват прецизна дозировка. Затова според нашия екип е крайно недопустимо в един съвременен стоматологичен кабинет да няма амалгамобъркачка; всъщност е допустимо, тъй като в много дентални практики вече отдавна не се поставят амалгамени обтурации, така че на практика и необходимата апаратура за това става излишна

В крайна сметка какви са плюсовете и минусите на амалгамата? Плюсовете са два - ниската цена и биологичната поносимост, а минусите са доста повече. Ниската цена на материала позволява да бъде ниска и цената на крайния продукт - готовата обтурация, което никак не е без значение при българските пазарни условия. Биологичната поносимост пък позволява амалгамата да се използва при някои много специфични случаи - ретроградно запечатване на коренови канали и изграждане на дълбоко фрактурирани корени. Още един плюс в полза на амалгамата - останалата цепнатина между пломбата и зъба постепенно се запълва с корозионни продукти и изчезва - това все още не се получава при никой композит, т.е. и най-лошо поставената амалгама е по-добра от лошо поставения композит. Разбира се, в областта на естетиката амалгамата сериозно губи по точки. Налице е и още един минус - обемните деформации, които амалгамата претърпява под въздействие на дъвкателните сили. Тези деформации стават причина за промени във формата на обтурацията, за нейното изпълзяване извън кухината и (в най-лошия случай) за фрактура на части от зъбния емайл или дори на целия зъб. Разбира се, не бива да смятате че нещо толкова зловещо ще се случи при всяка амалгамена обтурация и да изпадате в паника - фрактурите се срещат предимно при девитализирани зъби, големи обтурации и много тънки останали странични стени на зъба. Такива феномени не се откриват при нито един композит, ето защо това какъв материал ще се използва зависи най-вече от конкретната клинична ситуация. Най-добре е пациентът да остави лекуващия зъболекар да прецени по какъв начин да възстанови кариозния дефект - обикновено стоматологът предлага възможните варианти и изборът на пациента се свежда обикновено до два или три материала.

Зъбни импланти    Зъбни импланти - Ралев Дентал