Каналните разширители и пили се изработват от различни видове сплави, устойчиви на огъване и механично износване. Устойчивостта на огъване е от особено значение, тъй като инструментът трябва да следва хода на канала без да се счупи, а понякога кореновите канали са доста закривени. Счупването на инструмент в канала по време на работа представлява неприятно за стоматолога и пациента усложнение, тъй като инструментът почти никога не може да бъде изваден, а каналът все пак трябва да се обработи. В такива случаи се прави опит с друг инструмент да се премине покрай счупения и да се достигне до края на канала, което не винаги е възможно. В повечето случаи се запълва докъдето има възможност, а счупеният инструмент остава като метален щифт в канала. Прогнозата обикновено е добра; лоша е при останала незапълнена част от канала или стърчащ извън канала инструмент, съчетани с болка в лекувания зъб за продължителен период от време. Тогава се налага екстракция на зъба или ретроградно почистване на областта около корена, съчетано с резекция (отнемане) на част от последния - т.нар. апикална остеотомия.
Съвременните каналоразширителни инструменти са с остри, закалени режещи ръбове и се износват трудно - едва след обработката на 4 - 5 канала с един и същ инструмент той се захабява, сплавта му се разкалява и се налага подмяната на инструмента. За съжаление ендодонтските инструменти никак не са евтини, поради което и цената на кореновото лечение не е ниска навсякъде по света. Ако не ви се заплащат ендодонтски лечения, посещавайте своевременно вашия стоматолог, за да не се стига до усложнения на кариеса
