Разширяване на канала

Разширението на каналите се извършва с ендодонтски инструменти. Тези инструменти са цветово кодирани в зависимост от дебелината им - съществува стандарт по ISO (International Standart Organization), според който най-тънки са белите инструменти, след това жълти, червени, сини, кафяви, а най-дебели са черните. През 80-те години на ХХ век са въведени още по-тънки инструменти от белите - лилав, кафяв, сив и розов; след черния има отново бял, жълт и т.н. инструмент - следваща номерация с още по-голяма дебелина. При по-големите размери липсват цветовете розово, кафяво и сиво; понякога пък вместо цвят се използва цифрово означение, което съответства на диаметъра на върховата част на ендодонтския инструмент в стотни от милиметъра. Така например лилавият инструмент е с номер 10, защото има диаметър 10 стотни от милиметъра в апикалната си част; белият е номер 15, жълтият - номер 20 и т.н. До номер 50 инструментите се редуват през 5 стотни, а над 50 - през 10, т.е. следващите номера са 60, 70, 80 и т.н. Напоследък се предлагат ендодонтски инструменти дори до номер 140 - диаметър на апикалната част до 1.4 милиметра. Важен е и така нареченият тейпър (степен на заостреност) - разликата в диаметъра на апикалната и коронарната част на ендодонтския инструмент. При най-старите канални инструменти се използва стандартен тейпър - 2, което означава заостреност от 2 % между коронарната и апикалната част на инструмента; след това бяха въведени инструменти с тейпър 4 и 6 %. При повечето съвременни канални пили има разработени специфични протоколи, при които се получава форма на канала с променлив тейпър от орефициума до апекса - нещо, подобно на Айфеловата кула. Тази форма има доказани предимства - така се премахват разпаднатите материи от коронарната част и в същото време не се преразширява апикалният отвор - виж схемата по-долу.

Схема на различните тейпъри (степен на заостреност) на ендодонтските инструменти, с които и се получава съответният тейпър при механичната обработка на канала. При зъбния корен вляво е показан тейпър от 2 % - това са първите канални инструменти, които са въведени в стоматологията и все още се използват най-често в цял свят. С тях в огромна част от случаите е възможно да се получи напълно адекватна механична обработка на канала, стига зъболекарят да положи необходимите усилия и старание за това. Необходимо е каналът да се разшири достатъчно - в случай че се започва с лилав инструмент, да се разшири поне до черен. Така се премахват всякакви разпаднати материи в каналната система на зъба и се получава до голяма степен унифицирана форма на напречното сечение, близка до кръг - виж графичната схема по-долу. Някъде през 2000 година в практиката започнаха да се прилагат ендодонтски инструменти с по-голям тейпър (коренът по средата) - 4 %, 6 %, 8 % и дори 10 %. Според различни клинични проучвания с тях се получава доста по-добър резултат - статистически повечето коренови канали са заострени като фуния и най-много се доближават до тейпър от 6 %. В други случаи пък (значително по-рядко) се използват инструменти с по-малък тейпър - например 1.25 % при разширителя Pathfinder на Cybron Endo. Те се използват за преодоляване на калцификати и различни стеснения по хода на канала - като се разчита че поради почти нулевата си степен на заостреност инструментът ще премине покрай стеснението и ще навлезе в дълбочина, което и в много случаи се получава на практика. При тейпър от 6 % каналът се почиства идеално, при оглед с микроскоп се вижда една чиста стена от орефициума до апекса. Проблем представлява обаче честото преразширяване на апикалния отвор, при което рязко нараства опасността от излизане на сийлъра и гутаперковия щифт извън кореновия канал - в пределите на периодонциума. Поради това към края на първото десетилетие на XXI век започна масово приложение на машинни ендодонтски инструменти, с помощта на които се получава променлив тейпър - както е показано на схемата горе вдясно. Някои лектори с повече въображение оприличават тази форма на канала на Айфеловата кула. Тъй като далеч не във всяка практика по света има наличен ендодонтски мотор, повечето производители започнаха да предлагат подобни канални инструменти и за ръчна употреба. Предимствата на променливия тейпър добре се виждат на схемата горе - орефициумът е добре разширен, което осигурява отличен достъп към кореновия канал в дълбочина. Освен това в областта на самия орефициум много често се откриват разширения и извивки, които са изпълнени с разпаднати материи - при този метод за механична обработка последните се почистват и не остават като потенциален източник на инфекция. Същевременно апексът не е преразширен и няма толкова голяма опасност от чисто механично увреждане на периодонциума или припресване на каналопълнежни пасти или сийлъри.

Започва се с по-тънки и постепенно се преминава към по-дебели разширители и пили. При разширяването каналът придобива правилна кръгла форма на напречното си сечение; същевременно се отстранява част от прилежащите стени на канала, в чиито дентинови каналчета има инфектирани разпаднати остатъци от съдово - нервния сноп. Тъй като кореновият канал е биологичен, а не инженерно - технически обект, той рядко е с правилна кръгла форма - почти винаги е с елипсовидна, приплесната, осморковидна форма или форма на гиричка. Най-общо, съществуват канали със следните форми:

Поради тези биологични особености на организма доброто разширяване на канала е от съществено значение за ефекта от лечението и представлява основна терапевтична манипулация в съвременната ендодонтия. По своята същност разширението на канала представлява хирургична манипулация, но тъй като в денталната медицина на практика всяка манипулация е хирургична, е възприето условно разделение на терапевтични и хирургични лечебни намеси. В миналото дори имаше раздел терапевтична стоматология с предклиничен, клиничен и държавен изпит. Целта на механичната обработка е формата на напречното сечение на кореновия канал да се доближи максимално до кръг - както е показано на схемата горе вляво. При сплеснати, полулунни и звездовидни напречни сечения (като на схемата най-вдясно) това се получава изключително трудно - тогава целта е напречното сечение да се доближи поне до формата на елипса. Успоредно с механичната обработка се извършва промиване с кислородна вода, натриев хипохлорит, хлорхексидин или други разтвори за асептика и антисептика. Много добър резултат дава разширението на каналите с ултразвук. След разширението следва запълване на канала. Тъй като в съвременната ендодонтия почти винаги се използват гутаперкови щифтове, запълването на канала е най-сигурно и трайно при постигане именно на кръгло напречно сечение - тогава между щифта и стените на канала остава минимална цепнатина, която се запечатва с пълнежния сийлър. При обработка на канала до елипсовидно напречно сечение също остава цепнатина, но с малко по-голям размер; това само по себе си не представлява проблем, тъй като един коренов канал е възможно да се запълни дори и без гутаперков щифт (само с каналопълнежна паста). Проблемите възникват при наличие на разпаднати и инфектирани материи, които не са почистени по време на механичната и химична обработка - те се разпадат и могат да станат източник на инфекция и възпаление с течение на времето.

Анимирана схема на механичната обработка на кореновия канал. Всеки следващ каналоразширител или пила е с по-голям диаметър от предишния. Така каналът се разширява постепенно и при наличие на периапикално огнище на възпаление се получава достъп до него - което в повечето случаи е безсмислено, тъй като доброто почистване на канала и премахването на разпаднатите материи в него води до оздравяване на лезията в много голям процент от случаите.

Рентгенографии на зъби със запълнени коренови канали

www.ralev-dental.com   www.bg-tourinfo.com   www.investor-bg.com    Зъбни импланти