Керамични вставки

Керамичните вставки спадат към т.нар. индиректни зъбни възстановявания - т.е. такива, които се изработват след снемане на отпечатък от протезното поле, върху гипсов модел от зъботехник, много рядко от зъболекар при клинични условия. Керамичните вставки се изработват основно при лабораторни условия по технологията на пресованата керамика, има обаче и клинични системи, които позволяват изработката им от цирконий чрез фрезоване по CAD - CAM - технология. Такава е системата Cerec на Sirona - Германия. Керамичните вставки са едни от най-естетичните и функционални зъбни реставрации, но изискват и доста прецизна изработка и стриктно спазване на различните адхезивни протоколи при циментирането им. Особено внимание трябва да се отдели на адаптацията на керамичните вставки спрямо стените на зъба - там вставката трябва да бъде максимално точна, да няма отстояния, които впоследствие да станат място за развитие на вторичен кариес или дори и само за оцветяване - така или иначе, при оцветяване на ръбовете възстановяването се счита вече за компрометирано.

Какви са предимствата на керамичните вставки? Много и разнообразни. При изработката на вставки се избягва полимеризационното свиване, което се наблюдава при изработката на директни композитни възстановявания. Зъботехникът има отлична видимост и достъп върху гипсовия модел, поради което формата на зъба се възпроизвежда в повечето случаи много по-добре, отколкото е способен зъболекарят да направи това при клинични условия. Същото важи и за екватора и за контакта със съседните зъби. Здравината на лабораторно синтерованата керамика е много по-голяма от тази и на най-здравия композит, макар че съвременните композити също осигуряват голяма механична устойчивост. Повърхността на вставката е много по-добре полирана от тази на композита - причина за това също е работата при клинични условия, която донякъде затруднява полирането на композита. След изпичане на вставката върху нея се нанася нискотопима лабораторна глазура, която осигурява изключително гладка повърхност, особено в областта на контакта със съседните зъби, където композитните реставрации се полират много трудно. От естетична гледна точка вставката има предимства пред директното възстановяване (донякъде), но при добра техника от страна на оператора композитните възстановявания също имат добра естетика. Трайността на керамичните вставки е безспорно по-голяма от тази на директните реставрации - керамиката е синтерована при лабораторни условия, не старее като материал, не поема оцветители, не си променя и нейната форма. Тук вероятно ще възникнат много възражения от страна на много колеги, които се занимават с големи по обем композитни реставрации - според тях композитите имат достатъчна здравина и трайност, особено при изработка с помощта на кофердам.

Какви са недостатъците на керамичните вставки? На първо място - те имат доста висока цена, обикновено са около 2.5 - 3 пъти по-скъпи от една композитна директна реставрация. В дентална практика "Ралев Дентал АД" се изработват керамични вставки на цена от 300 лв, а цената на композитните реставрации е 100 лв. Освен това те се изработват на две посещения - на първото се изпилява зъбът и се взима отпечатък, а на второто се циментира вече готовото възстановяване. Това е известно неудобство за пациента; разбира се, може да се избегне чрез изработка на вставка по CAD - CAM - технология с помощта на система за клинична употреба. Други съществен недостатък е невъзможността да се адаптира максимално плътно вставката към зъбните тъкани - един опитен реставратор може да постигне невероятно плавно преливане на композита към зъбния емайл, докато при керамиката почти винаги остава видима граница. В случай че цепнатината е от порядъка на няколко десети от милиметъра, тя се изпълзва с цимент и за дълго време не създава проблем; при по-широки цепнатини обаче проблем има и при това с течение на времето той се задълбочава. Композитните цименти не са с толкова голям процент на неорганичния пълнеж, колкото композитите за обтурации, силно имбибират течности и зъбна плака и влошават своите качества с течение на времето - дори и зоната на цепнатината да бъде изнесена извън оклузалните контакти, което елиминира вероятността от абразия. Това налага керамичните вставки да се изработват максимално точно и между тях и зъбните тъкани да остава минимална или никаква цепнатина - като при клинични условия наличието на нулева цепнатина е на практика невъзможно. Разбира се, всеки един дефект между зъбните тъкани и порцелана може да бъде безпроблемно запълнен с нормален фотокомпозит след съответната обработка със свързващи системи; това обаче отнема повече клинино време и усилия от страна на зъболекаря. Освен това наслагването на няколко материала може да стане причина за явяване след време на пукнатини в резултат на различните коефициенти на термично разширение - поради това е най-добре всяка една керамична вставка да има максимално точна адаптация спрямо твърдите зъбни тъкани.

Адрес на нашата практика    Вход във форума за пациенти    Композитни вставки    Композит    Металокерамика    Тумори

Ако желаете безплатен преглед и консултация, можете да си запазите час на телефон 032 642056

Можете да отправите и запитване по е-мейл consult@ralev-dental.bg, office@ralev-dental.bg, lazarevski@ralev-dental.bg

Снимка на керамична вставка откъм оклузалната повърхност - снимката е направена с интраорална камера през далечната 2004 година. Вестибуларно порецеланът достига до нивото на гингивата и дори навлиза под нея в някои участъци - което представлява потенциален проблем. От венечния джоб изтича кривикуларна течност и това силно затруднява подсушаването при циментирането на възстановяването. Наличието на каквато и да било влага влошава процеса на полимеризация при композитите; освен това протеиновите молекули от слюнката, попаднали върху ецваната повърхност, бързо преципитират и влошават действието на свързващата система.

Зъбни корони    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    Керамичен онлей - case report   Щифтова корона    Пирин

Лицево - челюстна хирургия    Зъболекари в България    Дентален център във Видин    Композитни вставки    Избелване на зъби

Снимка откъм проксималната повърхност - добре се вижда транспарентността на керамиката - доста е прозрачна

Козметична дентална медицина   Индиректни възстановявания    Зъболекари в България   Отпечатъци    Вход в нашия форум

Национален телефон за връзка с нашия екип на цената на градски разговор - 0700 1 52 52

Нанокерамична възстановителна система    Зъбни импланти    Синус лифтинг    Имплантатни системи    Щифтови изграждания

Добър моделаж на оклузалната повърхност - също снимка с интраорална камера

Доста подробен анатомичен моделаж на дъвкателната повърхност, макар и с не много изразен оклузален релеф. Добре е възпроизведен контурът на зъба - изразеният екватор предпазва зъбния венец от нараняване от храната, а също и от задържане на влакнести храни в междузъбните пространства. Контактът е плоскостен, а не точковиден, тъй като пациентът е на 56 години, на която възраст хоризонталната абразия вече е доста добре изразена.

www.ralev-dental.com    www.bg-dentist.com    www.investor-bg.com   Здравеопазване в България    Пирин

www.see-bulgaria.com    Пирин    Композитни щифтове    Керамични фасети    Пресована керамика    Зъб

www.dentalimplants.bg    www.ralev-dental.bg    Снемаеми протези    Кариес    Циркониеви корони    Пирин

Екипът на Ралев Дентал АД    Екипът на денталната практика    Избелване на зъби    Как се избелват зъбите?

Керамични вставки във Видин    Композитни вставки    Зъб

Схема на класическия начин на циментиране на една керамична вставка. Все още това осигурява най-голяма здравина и най-трайна фиксация с течение на времето. Зъбът предварително се ецва, при което се получават грапавини, оцветени с лилаво на горната схема. Върху ецваната зъбна повърхност се нанася свързваща система - тя пък е означена с червена линия. Най-добра връзка осигуряват свързващите системи от четвърто и пето поколение, които не са самоецващи; самоецващите също дават добри резултати, но все още по-надеждни са системите от по-старото поколение. Самата вставка също се ецва, но само по повърхността, която ще бъде в контакт със зъба. Не бива да се ецва която и да е друга повърхност, защото се нарушава лабораторната глазура и вставката вече няма такава гладкост, каквато има първоначално. Ецването на керамиката се извършва най-ефективно с флуороводородна киселина, а на зъба - с 37 % ортофосфорна киселина. Повече информация за ецването прочетете тук, а за свързващите системи - тук... Върху керамиката задължително се нанася керамичен праймер - той е означен със зелена линия на схемата. Ако някой производител или търговец на дентални материали дава информация на колегите за керамични праймери, които са включени в състава на цимента за циментиране, не му вярвайте! Такива праймери все още няма - производителите срещат голяма трудност при производството на композитни цименти, технологично все още е невъзможно да се включи в тях керамичен праймер. Последният осигурява връзката между цимента, който е на композитна основа, и керамичната повърхност - две субстанции с коренно различен химичен състав, които няма как да се свържат без посредник. С розова текстура е означен композитният цимент, който всъщност циментира вставката - най-добри резултати се получават с двойнополимеризиращите цименти, при които протича едновременно реакция на химио - и фотополимер. Възможно е да се използва и самоецващ цимент, но резултатите с него не са толкова добри.

На тази схема е показан начинът на оформяне на ръбовете на зъба за керамична вставка. Необходимо е да не взема емайлът изобщо във фаза - за да не се получават изтънени зони на вставката, които биха могли да се фрактурират. Отлични резултати се получават при остри ръбове, които обаче никак не се възприемат добре от пациента, докато вставката се изработва от зъботехника - това налага да се поставят временни вложки или направо фотокомпозит за временни възстановявания, който дава най-добри резултати. При острите ръбове винаги възниква проблем - при изпичането керамичните маси имат свойството да се свиват, поради което между зъба и керамиката се получава цепнатина; единствено при много прецизна зъботехническа работа цепнатината е много тънка, запълва се с цимент и на практика става невидима - при вставка от типа инлей това се получава много рядко, често е при вставките от типа онлей и оувърлей, които са показани по-долу. Когато цепнатината е по-широка, тя може да се запълни с цимент и никога да не създаде проблем; някои цименти обаче се оцветяват, награпавяват се и с времето формират тъмна ивица, която е грапава, неестетична и дразни езика на пациента.

Тук са показани различните видове вставки в зависимост от това каква част от зъба се възстановява. Най-често изработваната керамична вставка се нарича инлей - от английски ин - в зъба. При нея дефектът е ограден отвсякъде с твърди зъбни тъкани и поради това на схемата изглежда като че ли вставката наистина влиза в зъба. Много рядко се изработват вставки при кариозни дефекти само в областта на оклузалната повърхност - т.нар. първи клас кавитет; основните показания за изработката на такива възстановявания са дефектите, при които липсва една стена на зъба. В такива случаи зъботехникът може много по-добре да възстанови екватора на зъба, контура апроксимално, контактът със съседния зъб и т.н. Понякога при девитализирани зъби съществува реална опасност от фрактуриране на зъбна стена в резултат на дъвкателното налягане; това се дължи на факта че при такива зъби намалява органичното съдържание на твърдите зъбни тъкани, те буквално изсъхват и стават много по-чупливи. Според много производители на цименти самият цимент, особено ако се спазва адхезивният протокол, много добре стабилизира такива тъкани, дори и да са много изтънени; според други автори пък в този случай е най-добре да се изработи вставка от типа онлей - от он- от английски - върху. Материалът на вставката много по-добре защитава стените на зъба от фрактуриране, което е показано на горната схема. Съществуват и вставки от типа оувърлей - от оувър - над, около - които вече много приличат на обвивни корони. Те понякога се наричат 3/4, 4/5, 2/3 корони в зависимост от това каква е частта от клиничната корона, която се възстановява с вставка. Понякога при увреден пародонт такива вставки дават отличен ефект - препарационната граница се разполага на един или два милиметра над зъбния венец и по никакъв начин не го дразни - дори при идеален околовръстен праг на обвивната цяла корона винаги е възможно да остане цимент, който да възпалява пародонта. Обратно, при съзъбие с повишен кариозен индекс няма показания за оувърлей - откритите зъбни тъкани след време може да развият кариес, което да компрометира дори и идеално изработена вставка. Лоша комбинация е увреден пародонт - висок риск от кариес - това налага вече строго индивидуален подход за всеки един случай.

Последният тип вставка е т.нар. пинлей - това е възстановяване, което се изработва само от метал  поради това на схемата е означено с по-тъмен цвят. Причина за това са стабилизиращите парапулпарни пинове (щифтове), които не могат да се изработят от керамика или композит, защото и двата материала са трошливи и се чупят лесно. От метал те се изработват безпроблемно и имат достатъчна здравина, но изискват голяма прецизност на вставката. За сметка на това пък осигуряват отлична стабилност - понякога при циментиране вставките се плъзгат по зъба и остават в различно положение, което е много неприятно усложнение; при наличието на пинове това няма как да се получи. При композитните вставки напоследък се прилагат фибростъклени пинове, които също дават отличен резултат. В българската специализирана литература понякога с понятието пинлей се обозначава лято щифтово пънче с вътреканален щифт - то не се отличава много от металната лята вставка със стабилизиращи щифтове, единствената разлика е че при такова пънче пинът навлиза вътреканално.

Понякога е удачно под керамичната вставка да се поставя подложка от различни материали. Добър резултат се получава с материала Ketac N100 на 3M ESPE - това е компомер, който излъчва флуор и минерализира зъба, което не е от толкова голямо значение - важна е голямата механична здравина на материала. Все пак повечето автори са единодушни - подложка се изработва само при много големи дефекти, и то основно на девитализирани зъби (поради което и отделянето на флуор е без клинично значение) - намаляването на размера на вставката е от значение единствено за здравината на циментиране, тъй като вставки с голяма дебелина се разциментират значително по-често. Добър ефект се получава и при изработката на подложки от различни глазйономерни цименти.

Композитни вставки    Пирин    Регионални партньори    Моделажни инструменти

И все пак, оправдана ли е изработката на керамични вставки? Това е едно възстановяване, което е доста трудоемко и изисква и лабораторен етап. В повечето случаи сходни резултати могат да се постигнат и с методите на директно възстановяване - например при класическия кариозен дефект от първи клас на схемата горе (зъбът вляво) е неоправдана изработката на керамична вставка. При втори клас кавитети по класификацията на Black (зъбът вдясно) нещата са малко по-различни. Съвременните матрични системи са усъвършенствани много и в повечето случаи позволяват адекватно възстановяване на контура на зъба; при по-големи дефекти обаче според много автори здравината на композитния материал не е достатъчна. Формата на дефекта също има значение - по-обширни дефекти с тъкни зъбни стени предразполагат към падане на композитното възстановяване - зъбът вдясно. При недостатъчна здравина на цимента за циментиране също е възможно падане на керамичната вставка, въпреки че съвременните свързващи системи и цименти осигуряват много голяма якост на връзката.

Избелване на зъби    Директни възстановявания    Пирин

Има едно много съществено предимство на керамичните вставки пред директните възстановявания. Става въпрос за венечния контур - на схемата горе керамичната вставка е означена със светло оцветяване, а директната реставрация - с тъмно. Вижда се как директното възстановяване дава контакт със съседния зъб, но екваторът не е толкова добре възпроизведен, колкото при вставката. На какво се дължи това? Причините са чисто технологични. Ззъботехникът работи на модел, а зъболекарят - в устната кухина. Зъботехникът изважда зъбното пънче от модела и го оглежда от всички страни, триизмерно, което зъболекарят няма как да направи с естествения зъб на пациента - всъщност, има как да го направи, но е нежелателно. Освен възможността за оглед зъботехническият модел осигурява възможност за работа навсякъде, където е необходимо, и за наслагване на материал абсолютно във всички области. По този начин се възстановяват екватори, контури и издутини на зъба във всички области - нещо, което в клинични условия само топреставраторите са способни да осъществят. На схемата горе се вижда един идеален контур при керамичната вставка - венечната папила е защитена, не се травмира механично от храната, а в същото време няма и много пространство, което би могло да задържа храна. По различен начин стоят нещата при директното възстановяване - тъмното оцветяване. При него дори и да има добър контур и плавен преход към зъба, понякога венечната амбразура не е запълнена и остава пространство, което се пълни с храна. В устната кухина по време на дъвкателния процес храната се разпространява навсякъде и изпълва всички възможни пространства - това налага след всяко хранене при наличие на такива пространства пациентът да почиства зъбите си с конец, което малко хора имат възможност и мотивация да правят.

Изобщо, керамичните вставки са възстановявания от висок клас, които при спазване на технологиите дават отлични резултати. Недостатък е високата им цена, двуетапната изработка, необходимостта от малко повече изпиляване на твърдите зъбни тъкани и трудното циментиране в някои случаи. Трайността на възстановявания от такъв тип обаче е много по-голяма от директните реставрации в повечето случаи.